За свекърчо
За свекърчо или „това не го правете у дома”
Направо ви казвам, мразех го от цялото си сърце и душа. Толкова много, че направо ми идеше да го утрепам, ама щяха да ме съдят като за човек, а той не е. Десет години ми трови нервите, та затова сега немам нерви. Що рев съм му изревала на този свекър, с извинение, че сигурно съм повишавала нивото на река Дунав. Затова слушах всеки ден „сведения об уровне реки Дуная в сантиметрах”. Като имаше покачване с 20 сантиметра, спирах да рева и почвах, когато имаше спадане. Родих първия си син и излезнах по майчинство.
- Мързи те да работиш, та си седиш дома да си гледаш детето. Що не почнеш работа - и без това все сте без пари?
То да гледаш бебе е толкова лесно. То само си се храни, облича и приспива. Започна на два-три месеца само да си се отглежда, докато аз си се лакирах, гримирах. На половин годинка искаше да го запиша в първи клас, ама едва го удържах, че беше злоядо и трябваше да наема гувернантка да му носи чантата, а нямахме пари по това време. Та само за това го спрях. Ако си ядеше като хората, още на три месеца можех да го запиша в някой колеж, дето се вика. Нали сега се раждат, не с едно, а направо с две висши.
- Ма как ще го дам толкова малък на детски ясли?!
- Както другите ги дават, те така те.
Викам си, може и да е прав. Мойто дете да не е принц, ще го дам на ясла, като стане на годинка. Дадох го. След един месец:
- Е, може ли да го метнеш на чужди хора да го гледат. Да го спреш от детска, ако си истинска майка!
- Не ни достигат парите, пък нали ти каза...
- Ще ви давам по 50 лева, само спри да работиш и си го гледай.
Спрях да работя. Мъжът ми го пита:
- Нали каза, че ще ни помагаш с пари.
- Да, та да пушите и да пиете, нали? Никакви пари, а тя може да тръгне на работа, а не да ми се прави на добра майка. Откачих.
Ето нещо също много интересно. Дойдат ни гости. Влиза свекърот, да не се бърка с идиот.
- Те за това сте вечно без пари. О, ракийка и мезенца, я и биричка, а така.
Хората притеснени, ще си тръгват. Иде ми, ама майка е виновна: „Уважавай възрастните!” Кои бе, майко, ама нали съм послушна. Това добре. С мъжа ми обаче се държиме като гаджета, та до сега. Татко като ни видеше, така ни се радваше, но свекърчо:
- Абе така като ви гледам - вие няма да сте семейство.
Викам си, па може и да е прав, трябва по-сериозно да се държим. Вместо само да се гушкаме и хилиме като луди, започнах:
- Подай ми, моля те, маслото, скъпи!
- Какви са тея глупости, що не говориш нормално, а като по филмите. Няма да сте семейство, то се вижда.
Веднага смених тактиката:
- Я ми дай солта, бе, чуваш ли какво ти казвам!
- О, тя как се държи с теб, няма дълго да се доводите.
Айде на другия път нова тема.
- Коте, ще ми сипеш ли още ракийка?
- Щом ти вика така, не й е читава работата. Сигурно си има любовник.
Е, тоя ми разби всичките тактики. И рев! Малоумна. Спестявам това, че след всяка дума се псува. Веднъж децата откъснали няколко джанки и дедката ги запсува на майка, а майка им се падам аз. Обръщам се към мъжа ми и го питам няма ли да отреагира по адекватен начин. Той само клати глава, един вид нямало смисъл. Така ли?
- Ти кого ще псуваш, бе?!
- Млъкни, че и теб ще те запсувам!
Е, те това ми хареса, поне кара подред и не прескача - и като се разфучах за всичките десет години, дето се чудя защо му ревах. Защото трябвало да уважаваме възрастните. Кои възрастни обаче и като ми падна перденцето, и като започнах всички псувни, които бях чувала и тези, дето ги научих от Ицо Стоичков, една не пропуснах. Свекър ми прибледне миличкия, ококори едни очета, отвори една уста - идеше ми с шут да му я затворя. Не мърда, не шава. Изрецитирах си целия репертоар, дето съм събирала 10 години и спрех. От този ден лоша дума не чух за себе си. От мен по-добра и възпитана няма. Защо бе, защо ми разбиваш представите? Защо като бях тиха и добра, ме правеше алипава, а като се разпсувах, се укроти? Защото е опак човек, те за това. Защото не можеш да угодиш на човек, който не знае какво иска. Защото не може да иска да преместиш тези камъни от тука там и щом си свършиш работата, той да ти каже да ги върнеш обратно. А това е единствено и само да не вземеш случайно да поседнеш. Защото ако поседнеш, ще трябва да се пийне и да се хапне, а това си е губене на време. Що работа може да се свърши, дори безмислена, но работа. После - уважавайте възрастните. Трябва поименно да се уточнява кои точно. Сега с тия ЕГН-та е лесно.
Аз идвам от семейство, в което всички казваха на българската ми баба ”майко” и аз се чудех - след като има пет деца - кои са нейни, след като възрастните са десет. Нали не ги е раждала всичките? В руското, на баба с уважение й казваха Клавдия Григориевна. Влезнах в това семейство и на бърза ръка научих кое е свекър, кое зълва. Казах зълва, та се сетих, но това е друга тема - още по-интересна. Само ще загатна:
- Брат ми, кой те подстрига?
- Жена ми.
- Много грозно, тук трябва да ти се вземе още малко.
- Шегувам се, ходих на бръснарка.
- Веднага си личи, имаш форма, а не както те подстригва жена ти.
Да се смееш ли, да плачеш ли?! Аз избрах да не я виждам след въпросните десет чудни годинки. И след такива кратки срещи в непознати улички се караме с любимия ми първи съпруг. За това не пропускам да спомена на семейния ми син, че дори не предполага колко е щастлив, че не му създавам такива проблеми. Аз и на снахата съм казала:
- Страшно много обичам синовете си, за да им причинявам такива глупави проблеми.
Ако имат нещо снахите, лично на мен да ми казват, а не да препредават. Никога. А съм се омъжила на 18 години. Та аз съм била дете. Може ли да побърквам някое дете, дошло у нас? С КАКВО ПРАВО? За това ли са го раждали и отгледали, аз да го терора. Израснала съм в обикновено семейство, в което е имало и скандали, но по-често е имало песни и танци на народите. В дома ни имаше атмосфера. Татко пееше „Сладуно моме” и „Лажи, лажи, Вере”, а руските песни нямаха край. Една от тях ми се запечата и си обещах, че точно така ще постъпя, когато порасна. И си спазих обещанието. И децата ми се отблагодаряват, точно както в песента.
Трошин Владимир.Помнишь,мама
слова Н. Доризо,
музыка Н. Богословского
Помнишь, мама моя,
Как девчонку чужую
Я привел тебе в дочки,
Тебя не спросив?
Строго глянула ты
На жену молодую
И заплакала вдруг,
Нас поздравить забыв...
Я ее согревал
И теплом и заботой,
Не тебя, а ее
Я хозяйкою звал.
Я ее целовал,
Уходя на работу,
А тебя, как всегда,
Целовать забывал...
Если ссорились мы,
Ты ее защищала,
Упрекала меня,
Что неправ я во всем.
Наш семейный покой,
Как могла, сохраняла,
Как всегда, позабыв
О покое своем...
Может быть, мы бы с ней
И расстались, не знаю,
Только руки твои
Ту беду отвели.
Так спасибо ж тебе,
Что хранишь ты, родная,
То, что с нею вдвоем
Мы б сберечь не смогли...
http://www.youtube.com/watch?v=mOjmNdIVxKY
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Марианче, не мисля, че е до внимание, а до възпитание.
-
Светле разказа е страхотен, но понякога по добре да мрънка от колкото да се интересува само от себе си до такава степен че не е виждал внучката си. Мисля че го правят заштото искат внимание. Много хора са най лоши към тези които обичат. На моят свекър ни с добро ни с лошо. Нищо не помага. Усмивки за разказа обаче. Винаги има поука.
-
Криси, Дани, да сте ми живи и здрави!!!
-
И аз благодаря на Ина за превода. Поздрави, Светлана, отново! Този път и за руското текстче - вече е дешифрирано Тъжно е, но и красиво!
-
Нямам думи, Светле, прекланям се пред силата ти и умението с шега да излизаш от ситуация, браво! И дано свекърчо поспре да мърмори.
-
Благодаря Инна!!! И аз съжалявам, но все се надявах, че нещо ще се промени в този човек, уви. Не е вярно, че човек като остарява - помъдрява. Май си остава, какъвто си е, поне свекърчо, за жалост.
-
Абе,Светле,то тва свекърите верно не били хораАма ти добре си се справила с проблема,жалко само че си чакала 10 години.
Поздрави!!!
П.П.Текста на песента е много хубав! -
Гери, никога не съм предполагала, че ще го направя. Но съм щастлива, че успях да защитя децата си, себе си и семейството си. Със злото - зъл, това е доброта. Ина, имаш поща, в която ти благодаря по-дълго. Знаеш, че те обичам, но ще ти го кажа в окото! Па нека се разчуе! Радостина, благодаря за милите думи!!!
-
Благодаря ти, Дани!!! А за буквичката Ъ съм пробвала, но не става. А относно свекър, тъща и други подобни, всичко си е до човека. И до първите седем годинки. Колко са важни! Какво ми пречи да живея добре и със сватовете? Нищо. На човек му трябват две топли думи...Чак после хиликоптер, къща с басеин и други такива дребнички нещица. Как например ще бъда добра баба, ако питам внучката: "Ти коя баба обичаш повече - мен или другата" Глупости на търкалета. И другата баба добре знае, че зад гърба й се говорят само хубави неща. Ето така възпитаваме детето от малко да не слухти, да не клюкари какво е чуло в едната къща. И мама е добричка и тате. И е толкова просто, че няма на къде, стига да иска човек да му е хубаво!!!
-
Венец, не напразно живота ми е минал по стадионите! Научила съм, каквото трябва. Пенко истина е. И за жалост има такива хора. Ако почна да описвам подробности от пейзажа, ще четете и ще ревете. Не ви мразя толкова чак. Дали пък да не пробвам, така ще се увеличат продажбите на носни кърпи и тоалетна хартия. Може да ме направят рекламно лице и ще се замогна. Ще помисля по въпроса...
-
Здрасти! Просто нямам думи! Пишеш страхотно и винаги така леко и приято е всичко! Много ми харесва! Браво!
-
Инче, благодаря за превода!
Текстът е невероятен!!! -
Светле, чак да не повярва човек, че ти ще държиш такъв език на възрастен човек... Ти - да псуваш... Ма от къде тоз цветист език?
Пък относно песничката, аз съм от онова младо поколение, което тъкмо тръгна на училище и премахнаха задължителното изучаване на руски език, така че... хайде, душицо - превод в ефир!
Гуш! -
Здравей и от мен. С руската част не се справих много добре /не владея руски добре, за сежаление, но като цялостна творба - много ми допадна. Възхищавам се на умението ти да пишеш с насмешка за неволите си А аз си мислих, че обикновено тъстовете са готини човеци. Ще имам едно наум вече
Подкрепям предложението на Мая, ако някой преведе текста, ще бъда благодарна
Относно съвета на Пенко Пенков / за изписването на "ы"/ - ще постигнеш резултат, ако си на режим на клавиатурата БГ - натискаш "ШИФТ" и ","/запетайката/, която е на клавиша на буквата "Кю" от латинските! /Т.е. с фонетичен режим не става/
Поздрави и успехи -
Светле, миличка! Прободе ме точно в сърцето! Настъпа ме по мазоля! Изгори ме! Моля се само дано да е творческа измислица тоя разказ, а истината да е малък процент в него. Защото който не е пащал, той не знае. А стихотворението СТРАШНО МНОГО ми хареса.
Ще ти разкрия една тайна. Когато натиснеш "ШИФТ" и "," едновременно, се получева "ы". -
Защото, Иванова ти ще го направиш както трябва!!! Ти си!!!
-
Стами, ще се окаже, че не само сме от едно село, ами сме си и рода. Толкова си допаднахме, че сме за завиждане. Да не са ни уроки? ПУ, ПУ, ПУ!!! КОЛКО СМЕ СЛАДКИ!!! Благодаря ти, развесели ме!
-
Ех ,Светле смях през сълзи с твоя разказ и аз съм го изпитала това с мойта свекърва самоче.Аз изтърпях по малко 7 год .леле сега като се замисля ,направо се чудя на мен си ,ако съм на този акъл сега едва ли и ден бих изтърпяла.И при мен се получи нещо такова,станах лоша наистина и взеха да ме уважават??!!Да се чудиш какъв е този свят?!
Браво ,Светле дано някой си вземе поука от разказа ти и да не е толкова търпелив като нас!!!Поздравче и за страхотната руска песничка !!! Сърдечна прегрътка миличка -
Жив е, Веси. Да е жив и здрав още дълго! Само да не ми тровка нервите. Ти ли?! Ти си такава душица, че може аз от теб да открадна нещичко, Петинка! Прегръщам ви и обещавам, че ще пея. Благодаря ви, Ани!!! Благодаря ти и аз, Миличка!!!
-
Яна, благодаря ти, звездичке!!! Утре, Креми!!! За тях аз не съм орлица, не съм тигрица, а направо триглава змеица. Да не си ми насреща! Благодаря, Етчи!!! Иванова, който си го може си го може! При мен стана случайно, целувки!!! Мими, ти поне нямаш такъв проблем, късметлийка си!!! Поздрави свекърва си от мен и мъжлето и детето. Прегръщам ви!!!
-
Ице, само така - мир и спокойствие!!! Ангар, за свекърчо една запетайка не съм преувеличила. Даже много съм съкратила. Този човек не заслужава дори да го погледна, а аз го пера, кърпя, подстригвам, готвя му, плевя му градинката...И никога не мърморя. Щом седнем на вечеря, той започва да с поредния скандал. Намерих му цаката! Карам го да ни разказва за младостта си. Ей, става друг човек. Значи можело!
-
Деско, написах го, не да се оплача, а за да не позволявате на някого да ви къса нервите. Гледай от към смешната страна. Поне опитай! Живота си минава и по-добре да е хубав!!! Благодаря ти Рико от сърце!!! Нинче, мисля, че ще си много сладка свекървичка!!! Доли, без чувство за хумор би било страшно. Мариолче, благодаря ти, мила!!!
-
Майче, ама как хубаво псувам, а?! Анета, по-добре да те боли от смях, от колкото от такива като свекърчо!!! Благодаря, Маги!!! Аз толкова съжалявам, че тогава нямаше сериала "Дарма и Грег". В момента така се държа с него. Той ме пита: "Сега ще пушиш ли?" А аз го питам:"Защо искаш да ми купиш цигари ли, слънчице?" И той отива и ми купува. Странно на децата си - не. По-рано само ме псуваше, а сега...открийте разликите.
-
Ех, както се хилих на твоя свекърчо (сещайки се за моето съкровище ) взе, че ме разплака накрая с това стихотворение... Благодаря ти, че пишеш толкова прекрасно!
-
Хич не ми е смешно,като ми е толкова позната историята,ще взема да го прочета на свекървата...,а за превода на песента, мъжът ми се погрижи.Ще те напия като се видим та и да ми я изпеешПоздрав и от двама ни!
-
Мацинко бе, аз като съм мъжка майка, да 'зема да се абонирам за тебе, та дано понауча някои тънкости, какво ще кажеш?
Пък може и да не работиш, знае ли човек? Ако абонамента е няколкогодишен... а?
Обичам си те, сладурано!!! -
Свекърчо жив ли е още?
От любопитство питам... -
Ха ха ха, много свежо! С две думи - откачена работа!
-
Прекрасно и усмихващо както винаги. И отново поучително и полезно.
Усмихвах се, съпреживявах, накрая се разплаках на песента.
Добре знам (личен опит) какво е - търпим, търпим,
но засегнат ли пряко децата ни... не си мълчим.
Поздрав и усмивка. -
Ще ми го цитираш този разказ, като дойда, да знаеш!
Хехехех* Много се смях... Вервай ми!
цунки* -
Невероятна си,Светле,невероятна!!!
-
Много хубава песен - и на мен тя ми беше любима!
Но май че преувеличаваш малко за свекъра, а?
"Защо като бях тиха и добра, ме правеше алипава, а като се разпсувах, се укроти?" Има такива хора.
Царският син като обикалял царството, харесал си една циганска девойка за жена. И тя го харесала. Изпратил царят сватовници да я искат, обаче бащата-циганин не я дава. Всякак го уговаряли, и подаръци давали, и откуп - той не ще и не ще! Просто кеф му е да го молят, а той "да се надига"! Поболял се царският син, вече от любов ще умира, но нищо не помага. Накрая отишъл един от придворните. "Ще даваш ли дъщеря си?" "Не!" Че като взел придворният едно дърво, че като го замлатил! "- Чакай бе, как да не я давам, давам я!" - извикал циганинът. - Ама той царят все едни лоши хора за сватовници праща! Да беше пратил още в началото такъв добър човек като тебе, веднага щяхме да се разберем!" -
Светле, че то на мен баща ми е същата стока. За всичко недоволен. Ама и аз му намерих колая. Казах му да си гледа пенсийката и ми е спокойно.
А тактиката с псувните я приложих на работа. Много ме бяха ядосали, че чак и на руски псувах. А псувам ли на руски нещата са много зле. Тогава " И до Берлин ще стигнем..."
И сега там е мир и спокойствие.
Поздрави, сърничке!!!
п.с. За " Изневярата" е готово. Благодаря за идеята! -
Всичко разбра, със всичко се съглася
една друга мъжка майка, защото истината е над всички!!!
Възхищавам ти се отново, разплака ме, но имаше защо...
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! -
Светлана, изстрадано и с чувство за хумор... - умееш го и това си е!
-
Прекрасна си !
Щастливи са
синовете ти с теб !
И аз съм мъжка майка
и трябва да се уча! -
Браво ! Много хубав и полезен за много хора разказ! Поздрав!
-
Светле, хич не ми стана смешно, защото и аз съм долу горе на същия хал...,със свекъра!!! Ей, такъв е не знае кво иска...
Ама, няма да навлизам в подробности, че ми е тъжно...!
Обаче ми олекна..., като виждам как го обръщаш към веселба...! -
То хем е смешно и хем си е тъжно за този , който е преживял всичко това, аз съм го преживяла та знам, и аз бях само на 19 г., сега хем ми е смешно и хем ме е яд, че съм го позволила да се случи.Права си
мила Светланке, че не трябва да занимаваме децата си с подобни простотии. Много , много хубави и истински са разказите ти. С обич. -
Светланкее, цялата съм схваната и ако знаеш как боли като се смея(а не мога да се спра) Знаех си аз че не трябва сега да те чета, ама като не можах да се въздържа, нека сега ме боли
-
и тук се хилих, докато четох, но на живо си е купон
а песента накрая... нямам думи! дано някой от преводачите в сайта я преведе, за да прочетат и разберат младите.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
