Затвори очите си!

Навън е ден, но ти затвори очите си и ела, за да помечтая с теб. Открадни ми, открадни ме, открадни ни. Вземи всичо, което не сме аз и ти и го хвърли някъде назад, някъде, където ще го забравим. Нека остане само тук и сега. Нека останем само аз и ти и нека няма думи, няма спомени, няма сълзи, няма ден и нощ. Нека останем само аз и ти сами в целия свят и нека няма животни, няма птици, няма звезди, няма вятър и море. Нека няма лъжи, няма обвинения и прошки. Нека няма недоверие и страх. Нека нямаш и себе си без мен, защото аз съм в теб и ти си в мен, и граници нека няма. Светът ще стане един огромен център, в които преди много време е имало две тела и две сърца, но са се слели отдавна в едно. Центърът е двойно по-голям, по-силен, по-плътен и изпълнен и с мен, и с теб.

Затвори очите си!

Навън е ден, но ти затвори очите си, за да усетиш хармонията, която ти давам безгласно. Смирена пред погледа ти и гола, завинаги коленича, за да тържествувам над любовта и да благодаря, че ти си това, което не съм аз и в същото време ти си това, което съм аз. Ти си всичко.

Затвори очите си!

Навън е ден, но ти затвори очите си, защото музиката, която пронизва мисълта и сърцето ти, е само частица от ритъма на нещо ново. Променя се всичко, старото е невъзможно и ненужно, и остава някъде там, но никога повече. Новото си ти, новото съм аз, новото е мечтата, която ще се случва, но никога няма да се случи напълно, защото мечтите се променят и любовта, която мечтая с теб няма нито начало, нито има край. Тя не е вечността, защото е само моя, но е твоята вечност, защото е всичко твое. Обичам чувствата, които те карат да се страхуваш и да бягаш от мен. Обичам те с всичко, което нямаш и което ще загубиш. Обичам те дори не само заради самия теб, а заради цялата любов, която имам в себе си и която съживяваш всеки ден по-осезаемо и плътно.

Отвори очите си!

Аз съм твоята жена и твоят ден. Отвори очите си, за да погледнеш в мен и да почувстваш себе си. Огледай се, това си ти и сърцето ти е пълно с мир и сила.

Отвори очите си!