***

2.02.2006 г., 20:24 ч.

Поезия

1212 0 3

***
С развети,къдрави коси,
с очи,във хоризонта взрени
спокойна съм,с уверени черти
с гърди,от слънцето залени.
Такава виждам се - жена
без дом,без път,без мисъл
жена в пустинята,фира
през мене вятърът е дишал.
Обвита с тъничък воал
така свободна съм,и боса стъпвам
и нежност нося,и печал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения