14.02.2007 г., 11:00

* * *

931 0 1

 От болката сърцето ми ще се опълчи

 и срещу теб,

 и срещу целия останал свят.

 Ала очите ми  ще гледат пътя

 и ще очакват всеки ден -

 цветче от розата понесъл,

 да бързаш може би към мен.

 Да се усмихваш и да махаш

 на спомена, останал в твоята душа.

 Но не – ще трябва да те сложа

 във списъка на миналото май.

 И тихо да те гледам всеки път,

 когато от устата се отрони

 въздишка -

 един отдавна забранен копнеж!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги устремена напред и нагоре към Щастието, което те зове!
    Весел празник, Ели!
    Усмивка!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...