14.02.2007 г., 11:00

* * *

929 0 1

 От болката сърцето ми ще се опълчи

 и срещу теб,

 и срещу целия останал свят.

 Ала очите ми  ще гледат пътя

 и ще очакват всеки ден -

 цветче от розата понесъл,

 да бързаш може би към мен.

 Да се усмихваш и да махаш

 на спомена, останал в твоята душа.

 Но не – ще трябва да те сложа

 във списъка на миналото май.

 И тихо да те гледам всеки път,

 когато от устата се отрони

 въздишка -

 един отдавна забранен копнеж!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги устремена напред и нагоре към Щастието, което те зове!
    Весел празник, Ели!
    Усмивка!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...