6.06.2004 г., 15:38 ч.

* * * 

  Поезия
1476 0 0
Бях тъжна и не живеех,
дори вятъра прдизвикваше мойте сълзи,
да се предпазвам аз не умеех
и усешах, че след всеки удар страшно боли.
Боли, когато видиш влюбени,
хванати нежно за ръце,
тогава събираш парченцата счупени,
на своето жалко, разбито сърце.
Боли, когато погубваш живота си,
Боли, когато нямаш мечти.
А накрая научаваш урока си
и някакси спира да те боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жени Данева Всички права запазени

Предложения
: ??:??