***
909
0
1
Звън... Представа за близост назрява -
мисъл за нежност, любов, красота.
Тишина... Пустият праг глухо напява
беззвучна мелодия в тази грозна тъма.
Безплодна илюзия измама беше внушила -
капан за щастие, надежди, мечти.
Тресавищна болка в мен беше се впила,
търсейки радост в моите слепи очи.
Чувствах се вечна, уморена да дишам,
но някак претръпнала - и глуха, и няма.
В главата ми забравена прашна въздишка
изгниваше бавно и се превръщаше в яма.
Там незабелязано беше покълнало
пролетно зрънце надежда за теб.
Спомена за щастие беше превърнло
от залостено минало в устрем напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Моллова Всички права запазени
