26.07.2007 г., 0:00

* * *

796 0 0

Сега, когато си далеч,
ще успея ли да те забравя?
Ще успея ли да забравя онзи луд копнеж,
или завинаги в сърцето си ще те пазя...

Ще успее ли времето да заличи
годините, в които бе на първо място,
онзи огън в сърцето ще спре ли да гори,
възможно ли е това или звучи невероятно???

Казват, че се забравят невиждани очи,
казват, че времето лекува всички болки.
Ще успее ли времето да победи
и любовта ми да се превърне в спомен???


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДаНи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...