Потънал в мрак, съсипан от болка
обичаш момчето на твойте мечти.
В тебе живее мъка жестока,
живота за миг бе всичко разбил.

В миг разбра че всичко е лъжа,
че си бил щастлив както никой до сега,
че имал си всичко на света
за да сбъднеш твоята мечта.

И ето..мечта било е то,
мечта осъществена.
А ти разбрал си чак след края,
че сърце във друго е било сплотено.

Плачеш страдаш и дерзаеш,
съсипала бе всичко любовта.
Но споменът поне остава
завинаги да топли твоята душа!