* * *
Да, знам, отиваш си сега и няма да се върнеш вече.
Приказката в миг ще свърши, ще забравиш моите очи...
Когато пак за мен се сетиш, ще бъде... късно.
Друг ще бъде с мен... ще иска да те заслепи.
Нима ти си любовта, този, с когото искам да бъда?...
Не, това е просто съдба: измами ни от мига, в който ни събра.
Не, просто чуй песента - може би ще те заболи, че сега не съм до теб.
Но ти сам си избра тази съдба - наречена "самотна душа"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Мечкова Всички права запазени
