Lord_Alioth (Фредерик )
16 88
11.05.2006 г., 10:44 ч.

* * * 

  Поезия
630 0 2
Животът ни, защото не е вечен,
Отминава безнадеждно в самота,
и на самота завинаги обречен,
протича ни животът в пустота.

Слънцето, Луната - в своя танц
приближават края безпощаден,
край на черни дрехи, бял саван,
и на сън дълбок, дори безкраен.

Погледни назад и си спомни
за миналото славно,
това, което стори във онези дни-
и то умира бзпощадно.

Можеш ли, кажи, да спиш
със спомена за минали дела,
готов ли си за миг да съгрешиш,
да си припомниш младостта?

Всичко ли напразно е спасено,
готов ли си да кажеш откровен,
че времето забавя своя ход?
Всичко ли е време, време похабено?

© Фредерик Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е!
  • Доста отчаяно звучи...губенето на вяра че има смисъл е много страшно чувство. Иначе стихотеорението е прекрасно като изказ, много изчистено /6/
Предложения
: ??:??