7.08.2006 г., 23:14 ч.

  Поезия
864 0 4

За цигарения дим, във който
се преплитат адските пороци,
за желанията ни така безбройни,
и копнежът, който тайно ни спохожда.

Съгледал в миг и красотата,
онази всеобхватна красота,
която дава смисъл на нещата,
на най-незаменимите неща.

Така и любовта наричат нещо,
и възпяват я в ужасни химни,
и разпален пламъкът зловещо,
изгаря ни през бурните години.

За един порок и грях един,
за самотната отмираща надежда,
за игривия прекрасен дим...
и отново все към тебе ме отвежда...


© Фредерик Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И грехът,и надеждата,ти знаеш добре
    къде отвеждат те!
    Хареса ми!
  • благодаря за отзивите, наистина надрасках го за няколко минутки докато си говорихме с един много близък приятел и ми беше любопитно как ще се получи
  • Добър стих. Поздрави... много ти е сложно името.
  • странно е но ми харесва...някак не съвсем в твой стил но си се псравил прекрасно. Поздрави
Предложения
: ??:??