Защо ли падна ти отровен
в храм от черна самота
поробен, в мрачен храм?
Все там, затворен, сам...
Заради тази воля на съдбата,
която властва над света,
земята; стене в адски плам,
изгаря и залязва - сам...
И миналото ни, прекрасни,
няма да се върне веч,
всевластни, само вам
прошепвам - завинаги съм сам.
© Фредерик Всички права запазени