***

11.07.2006 г., 15:15 ч.

Поезия

1222 0 5

Позволи ми в рими да опиша
това, което мисля и усещам:
за туй, че чувствам се излишен,
когато утрото без теб посрещам,

Както и за скритата досада,
когато всеки ден се преповтаря,
а навикът е като изненада
и сетивата ми за теб затваря.

Прегръщането - нежната интимност,
сливането на телата жадни
за обич, вярност и взаимност,
чувства иначе така досадни.

Радостта във твоето присъствие,
тъгата, за това, че ме желаеш:
Ний заедно вървиме без напътствие,
а докъде ще стигнем - ти не знаеш.

А иначе ми е ужасно трудно
поривите ти (и теб) да разгадая,
но тъй обзет от чувства безразсъдни
и да ми кажеш, аз не ще ги осъзная -

това за мен магия е изкусна,
но винаги е тъй като се влюбя,
момичета безброй преди изпуснах,
но теб не искам да изгубя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.