Гневно слънце над Тракия пада,
покосено от жажда в тревите
и земята превръщат във клада
черни змеьове с гладни езици...
Зла прокоба от гордите брястове
прави кръстове, ниско надвесени.
Тиха пепел - се ронят гнездата
... и мълчи овъглената песен.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
покосено от жажда в тревите...
!!!*