drebcho (Гери)
6 22
3.08.2006 г., 20:36 ч.

* * * 

  Поезия
1069 0 3

Затворих очите си,
отключих сърцето си,
отворих душата си.
Целунах небето!
И литнах с птиците,
танцувах с луната,
гонех се с вятъра,
пеех със звънкия глас
 на звездите,
тихо разказвах и слушах -
смеха на мечтите.
Докоснах земята,
а тя ми отвърна с удар.
Мечтите - ограбени,
крилете - пречупени.
Коя съм? Къде съм? Не зная?!
Не отворих очите си,
заключих душата си,
затворих сърцето си!
Нежният лъч
на надеждата...
Разтворих ръцете си,
прегърнах аз слънцето
и пламна пожарът - от обич
и нежност, от щастие.
В пожара загинах!
Сърцето ми - купчина пепел,
душата ми - топла жарава.
Къде съм? Коя съм?
Вече зная - стари спомени
и нежни надежди...
И запазих в себе си -
красотата на полета,
твърдостта на земята,
топлината на слънцето,
обичта, нежността, красотата.
Отворих очите си,
разтворих душата си,
отключих сърцето си
и превързах крилете си.

 

 

© Гери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Страхотно е, Гери! Никога вече не заключвай душата си...И само напред
  • "И запазих в себе си -
    красотата на полета,
    твърдостта на земята,
    топлината на слънцето,
    обичта, нежността, красотата."

    Харесах първото ти публикувано тук стихотворение, Гери. Поздрав за нещата, които си успяла да запазиш в себе си! Те ще ти дадат нови вдъхновения!
Предложения
: ??:??