Dili_Di (Диляна Василева)
23 84
8.08.2006 г., 14:01 ч.

* * * 

  Поезия
742 0 5

На облаче бяло,
спокойно отпуснато,
ангелче малко седеше само.
То сладко си пееше,
крачета люлееше
в такта на нещо добро.

Но в миг се изплаши -
не беше самичко!
До него седеше едно
червено, рогато и кротко го слушаше...
В очите си нямаше зло.

"Здравей - каза тихичко,
явно сконфузено,
леко засрамено беше комай -
какво те доведе на моето облаче?
Изплаши ме мъничко, знай...".

"Недей да се плашиш! Аз съм самотно...
Не пеем в ада така...
Там чуваме само отчаяни стонове,
от които замръзва кръвта.".

От тука насетне те бяха приятели,
задружни, ръка за ръка...
Дявола малко грешеше в преценките,
след него ангела шептеше мъдри слова.

Затуй във живота така все върви ни -
ту този, ту онзи... Но какво от това?!
Доброто и злото са едно... Неделими...
Дори в мъката има утеха...
                дори да е само една!

© Диляна Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??