kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
8.06.2007 г., 10:58 ч.

* * * 

  Поезия
627 0 7
Не ми е ясно,
че съм хубава...
Искам да
го изкрещиш
в лицето ми!
Нощта ни вече
не е мургава,
а с цвят на вино.
Закована -
същинска светица.
Разпната
върху ръцете ни,
че грехове
със сладък дъх
се случват
само нощем...
Глухотата
на сърдечни удари
кънти във мен,
до болка, още.
Не съм мъченица,
щом
от греховете си
черпя наслада!
И ти имаш стотици...
лица,
ала не си дявол.
Упоени от
аромата на виното,
горим на собствената
си клада...
Че съм тленна,
не искам да зная!
Красотата на греховете
е в земните нощи
най-ценна!
И в глухотата,
когато от вино
съм упоена,
се чувствам...
по-жива от всякога,
че крещи
с всеки удар 
сърцето ти:
"Не само нощем си хубава!"

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??