* * *
Не ми е ясно,
че съм хубава...
Искам да
го изкрещиш
в лицето ми!
Нощта ни вече
не е мургава,
а с цвят на вино.
Закована -
същинска светица.
Разпната
върху ръцете ни,
че грехове
със сладък дъх
се случват
само нощем...
Глухотата
на сърдечни удари
кънти във мен,
до болка, още.
Не съм мъченица,
щом
от греховете си
черпя наслада!
И ти имаш стотици...
лица,
ала не си дявол.
Упоени от
аромата на виното,
горим на собствената
си клада...
Че съм тленна,
не искам да зная!
Красотата на греховете
е в земните нощи
най-ценна!
И в глухотата,
когато от вино
съм упоена,
се чувствам...
по-жива от всякога,
че крещи
с всеки удар
сърцето ти:
"Не само нощем си хубава!"
че съм хубава...
Искам да
го изкрещиш
в лицето ми!
Нощта ни вече
не е мургава,
а с цвят на вино.
Закована -
същинска светица.
Разпната
върху ръцете ни,
че грехове
със сладък дъх
се случват
само нощем...
Глухотата
на сърдечни удари
кънти във мен,
до болка, още.
Не съм мъченица,
щом
от греховете си
черпя наслада!
И ти имаш стотици...
лица,
ала не си дявол.
Упоени от
аромата на виното,
горим на собствената
си клада...
Че съм тленна,
не искам да зная!
Красотата на греховете
е в земните нощи
най-ценна!
И в глухотата,
когато от вино
съм упоена,
се чувствам...
по-жива от всякога,
че крещи
с всеки удар
сърцето ти:
"Не само нощем си хубава!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
