10.08.2011 г., 9:14

* * *

896 0 2

Има ли "трудно" в съновника?

- Да, силна съм отскоро...

Да, насън съм по-решителна.

Изчерпани наяве са

... надеждите на Полковника.

- Да, друга съм!

... разплетена

кълбо от сива прежда,

дим лилав,

със Полковника

умря една надежда

- Да, ало?!...

 

Празно ми е

като несбъдната разходка,

защото с теб си поседяхме

... много

на една измислена веранда

(аз исках да измислим лодка!)

паднах,

(не, не искам помощ!)

достатъчно ми е напуснато

и не забравяй 

(на стълбите!)

чувала със

... "Сбогом"

 

- Бяла веранда,

да, изправена съм друга, мамо!

- Ало?!...

гласът в телефона

разлиства съновника

Полковникът... си отиде

- Да, аз съм...!

(да, аз съм воин)

Видя ли ме?

Да, отскоро

в слушалката

виолетово

ново

... изтръгнато

и туптящо поднесено

с риган

отново...

- Да, боклукът е на верандата!

в съновника няма "интрига"

- Той си тръгна, мамо!...

да, отскоро...

 

- Чакащо и червено

туптеше

празното на стълбите,

а кълбото прежда,

напоено с мечти,

се разплете

по веранда,

боядисана в черно...

(свършено беше)

- Да, мамо,

нямам нужда

от Полковника...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...