28.11.2006 г., 8:44

882 0 0
Безкраен ден, и дъжд студен,
без теб съм аз а ти без мен,
мечтаеш дълго с поглед тъжен и унил
и сякаш мъката безкрайна по моят поглед мил, те кара пак да страдаш,
и от болката коварна пак те кара да избягаш, но недей да страдаш ти за мен, дано през някой слънчев ден, ме видиш тъжна и сама, отчаяна до болка от любовта. Спаси ме пак, не ме оставяй, и спомените наши недей да ги забравяш. Красиво е а ти ме галиш, сърцето ми от огън отново ще запалиш. Дано съм птица да се видя, как истински щастливи сме сега, и няма нито пустош, нито болка, ни тъга. Дано съм цвете, да ухая, в ръцете свои сбирай ми роса, и закичи ме без да мислиш, във твоята копринена коса. И нека в Рай да се превърне, безкрайно нежният ни миг, и вечно нека да остане, а не в пустиня суха - тъжен вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...