***
Намерих момиче подобно
На някоя нимфа, на самодива
Но както е ясно – малко злокобно,
Оказа се не малко, а много игрива.
Намерих я. Не, тя ме откри!
Била е тъй близо до мене…
Намерих я - не! Защото: „Търси!”
Не си бях казвал от време.
Сънувал я бях, но не бях и мечтал си
Да зърна я в моите прегръдки.
Бленувал я бях, но не бях поиграл си
Със нещо тъй живо, и просел целувки.
Намери ме тя и тя ме прегърна
Преди да я виждам с такива очи
И моя живот надолу обърна
И щастие в миг там възцари.
Но щастието, знаете, много е кратко
И губи се лесно дори да е сладко.
Без умисъл милата, моята нимфа,
Ми даде и взе си без да ме пита.
Сега тъй бавно минават ми дните
В очакване малката пак да се върне
Но вътре, не бавно, а бързо - в гърдите,
Чак бясно тупти - и иска да зърне
Не друга, а същата що е в мечтите,
Сърцето, което с обич ще я обгърне.
Немерих я, но все още я диря!
Целувам я, но знам ли коя е?
Защото лицето на таз самодива,
Което обсипвам със ласки,
Мени се, но и така се на нея обричам,
Защото не слага изкуствени маски.
Макар и наглед странна – това не отричам!
на всяко ново нейно лице, което съзирам
готов съм да кажа: „Аз те обичам!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хитреций Гай Хитреций Всички права запазени
