* * *

Можеш ли да кажеш "Обичам те"
 в отчаянието си,
да подадеш ръка, когато те боли,
да пролееш сълза, без да има кой да я избърше?

Да обичаш, без да си обичан, можеш ли?
Кажи ми.

И в дълбините, пълни с тъга,
нейде да потърсиш светлина,
късче пламък,
миг надежда.
Скрита под пластове, дебели, колкото години,
пластове на страх.

Къде е да потърсиш, можеш ли
своята любов,
да намериш, можеш ли
смелостта
и във вековната си самота
да кажеш "Аз обичам".

Можеш ли в годините на пустота,
назад да се върнеш,
назад през грешки и обида,
през презрение и болка,
свойта смелост да намериш,
свойта вяра,
своя пламък на живот
отново да запалиш.

И тихо да приседнеш,
за миг да се постоплиш
там - в мрака на своята душа.