* * *
Като вятър от мен се изплъзваш,
разтопяваш се като кубче от лед,
стопляш ме, а после ме замразяваш
и ме прогонваш далече от теб.
В мен като стихия нахлуваш,
а после потъваш в море от лъжи,
докосваш се до мен и ме изгаряш
и от оставащия от мен прах - боли.
Като капчици дъжд над мен се разливаш
и ме давиш във тези води,
слънчевото сияние разбиваш,
носиш мрак студен и мъгли.
Като звезда в нощта ме огряваш,
но пак ми отнемаш това звездно небе
и след светлината, с която ме даряваш,
ми оставяш само моето мрачно сърце.
Като живота си аз те обичам
и тази любов ти не можеш да спреш,
дори само от теб студ да получа,
дори и доверието ми да предадеш!
разтопяваш се като кубче от лед,
стопляш ме, а после ме замразяваш
и ме прогонваш далече от теб.
В мен като стихия нахлуваш,
а после потъваш в море от лъжи,
докосваш се до мен и ме изгаряш
и от оставащия от мен прах - боли.
Като капчици дъжд над мен се разливаш
и ме давиш във тези води,
слънчевото сияние разбиваш,
носиш мрак студен и мъгли.
Като звезда в нощта ме огряваш,
но пак ми отнемаш това звездно небе
и след светлината, с която ме даряваш,
ми оставяш само моето мрачно сърце.
Като живота си аз те обичам
и тази любов ти не можеш да спреш,
дори само от теб студ да получа,
дори и доверието ми да предадеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Венкова Всички права запазени
