15.07.2007 г., 11:09

* * *

812 0 0
Огън, звездици, самодиви, бистра вода,
все с такива приказки ни послъгваха...
ти с твоята любов ме изгори на клада,
а аз те нарекох месечина, зорница, 
сърце мое, пролетна роса...

Да съжалявам ли? Аз?!
Не виждаш ли, отворил съм гърдите си,
чакам те, ела, избави - застреляй ме, убий!
И без страх, нямай сълзи по очите си,
посипи погледа си върху тялото ми, 
                                  само с него го покрий...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любовник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...