Обичах те,
заради твоята
Нежност,
Сила
и закрила...
Обичах те,
защото караш ме да чувствам се
Красива...
Обичах те,
заради твоята
Милувка,
Целувка
и топлите обятия,
разтворени за мен...
Обичах те,
но ти ме нарани,
пробождайки ме
с „любовта” си!
Не трябваше да влюбвам се
във теб...
Но ти не ми остави избор...
Не трябваше да идвам
аз при теб...
Но ти подлъга ме умело...
Сега си тъжен,
страдащ,
а аз...
Злодеят!...
Отдадох ти се цяла...
Такава – някаква...
Добра...
И нежна,
и невинна,
и с девствена душа дори...
А ти...
Ти нищичко не оцени!
© Марина Стоянова Всички права запазени