* * *
Ще те помоля за услуга -
когато тихо залежа се на леглото
и бавно почна да умирам,
когато всичко е изгубено
и аз не мога да те имам,
когато пламъмът в очите вече не гори,
ти да седнеш до леглото
и да гледаш как бавно си отивам от света,
как устните тихо и смирено
шепнат твоето име, без слова.
Недей да плачеш за мен,
не искам да умирам,
когато ти тъжен стоиш до мен
в стаята, потънала в тишина.
Обещай ми,
че сълза няма да пророниш,
обещай,
че ще се усмихнеш, когато умра.
Аз искам да виждам
щастливи хората,
които оставям на тази земя!
когато тихо залежа се на леглото
и бавно почна да умирам,
когато всичко е изгубено
и аз не мога да те имам,
когато пламъмът в очите вече не гори,
ти да седнеш до леглото
и да гледаш как бавно си отивам от света,
как устните тихо и смирено
шепнат твоето име, без слова.
Недей да плачеш за мен,
не искам да умирам,
когато ти тъжен стоиш до мен
в стаята, потънала в тишина.
Обещай ми,
че сълза няма да пророниш,
обещай,
че ще се усмихнеш, когато умра.
Аз искам да виждам
щастливи хората,
които оставям на тази земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
