15.06.2007 г., 22:00 ч.

* * * 

  Поезия
855 0 1

Край настъпва! Ето я поредната раздяла!
Тъжно чувство, но надеждата е по-силна от преди.
Чувствам, че съм склонна да преборя
болката и всичката тъга.
Знам, че пак ще съм готова,
ще мога да обичам по-силно, по-истински дори.
Почти намерих човека на своите мечти!

Почти? Защо почти?
Той е вече пред моите очи.
Досега беше тъмен облак,
сред многото в страшна буря...
не виждах колко е различен и като други не привичен!

На път е да докосне моето сърце
и вътре за много дълго да се спре...
Да бъде за мене всичко на света,
макар сега това да звучи като шега!

Но за жалост все още има "НО",
мислех, че ще мога да преглътна старата любов,
но оказа се, че въобще не е по-лесно...

Дори и преди ранявана и много болки преодолявала,
не мога да гледам по-просто на нещата!
Може би все още го обичам,
дори и със сърце, за "новия", отворено,
не мога все още да предам любовта си към реалния!

© Христиана Шандуркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??