15.06.2007 г., 22:00

* * *

1.1K 0 1

Край настъпва! Ето я поредната раздяла!
Тъжно чувство, но надеждата е по-силна от преди.
Чувствам, че съм склонна да преборя
болката и всичката тъга.
Знам, че пак ще съм готова,
ще мога да обичам по-силно, по-истински дори.
Почти намерих човека на своите мечти!

Почти? Защо почти?
Той е вече пред моите очи.
Досега беше тъмен облак,
сред многото в страшна буря...
не виждах колко е различен и като други не привичен!

На път е да докосне моето сърце
и вътре за много дълго да се спре...
Да бъде за мене всичко на света,
макар сега това да звучи като шега!

Но за жалост все още има "НО",
мислех, че ще мога да преглътна старата любов,
но оказа се, че въобще не е по-лесно...

Дори и преди ранявана и много болки преодолявала,
не мога да гледам по-просто на нещата!
Може би все още го обичам,
дори и със сърце, за "новия", отворено,
не мога все още да предам любовта си към реалния!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Шандуркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...