8.01.2007 г., 20:34

* * *

1.3K 0 3

Ставам, тръгвам, виждам...
Лягам, мечтая, ненавиждам...
Ставам, отварям, обиждам...
лягам, затварям...не виждам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам такива семпли едностишия!!!
  • Благодаря...
  • Тези глаголи накратко показват един човешки безличен ден,с изкл.на "мечтая"-това е нещо много по-ценно от всичко останало в стиха ти!
    Отличен!
    За съжаление много хора живеят точно по този начин-имайки впредвид дословно всяка една дума от стиха ти!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...