* * *

Така ми липсваш сега, когато порасна,
когато не си онова сладко момче.
Да, вярно е - по-малка съм,
но някога и ти като мен беше дете.
И се смееше, и си играехме, и винаги беше до мен.
После малко порасна, но пак си беше при мен.
Но изведнъж ти стана голям :( ...
Ах, колко тъжно за тебе ми беше.
Замина да учиш и сам, там без мене стоеше.
И аз се чувствах изоставена - знаеш ли,
даже ти се сърдех, но щом се върна в неделята,
побърза да ме прегърнеш.
И аз ти простих, батко, простих ти греха, че порасна.
Разбрах, че самотница оставам, че скоро и аз ще израсна.
Но моля те, идвай си честичко, ей така, за да ме виждаш.
На душата ми да става лекичко, всички без братя да ми завиждат.
И хайде да си поиграем на онази стара игра, и с поглед да зарадваме мама,
да си помисли, че пак сме деца.
И нека тази неделя сме заедно, и нека до другата да ни държи...
Ох, вярно е - липсваш ми, батко, сестричето ти за тебе тъжи.
Но да те упреквам нямам право! Ти сам си избра твоя път.
Време бе да ме напсунеш, макар че умирам от скръб.
А очите ти в неделя като видя, как ще ме стоплят само,
на топлото ти рамо ще се гушна и ще ти повтарям браво!!!...
... И не искам да си тръгваш, и страхувам се без теб.
Сърцето ти с думи ще обърна и дано останеш при мен !!!