1.07.2007 г., 12:36 ч.

* * * 

  Поезия
672 0 7
 

Сбогом, мили, и прости,

Че в живота си ме срещна ти!

Дали е виновна кармата моя

Или си беше грешката твоя?

Опитваме, пробваме 25-та година,

Но явно някъде нещо се размина,

Нещо се случи, нещо промърда

И май със думите си много избърза.

Писах, че ти давам шанс до април

И ще ти простя, защото си ми мил,

Но ти не изчака февруари да мине -

Така ми помогна любовта да изстине.

Болно ми е, тъжно, но няма да се кая,

Май че така трябва, вече ще призная.

"Хубост на сила никога не става" -

Помниш ли, че имаше приказка такава?

Любовта ми към теб се оказа незряща,

Щом ти сам прецени, че не съм подходяща.

Отдавна трябваше сама да прогледна,

Но нали надеждата умира последна.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря!
  • Нелинце, не се разтъжавай толкова много. Колкото и да ми е било трудно все съм си мислил, че след всяко едно нанагорнище, все ще тръгнем малко по лесно.
  • Мили Нелита , не тъгувайте! Що са дни занапред , ваши са! Бъдете всички много щастливи!
  • Не знаеш каква щастливка си,че си се оттървала.Знам какво е да носиш подобно бреме,защото още го нося!Гледай само напред и късмет!!!
  • Имате добра фантазия,също като сините очи,продължавайте и може някой да Ви повярва и да Ви съжали!
  • Има и други надежди, Нели!
    Поздрави!
  • Хей!!!Не стига дето сме адашки, ами и ни е сполетяла...еднаква болка!?
    Браво!
Предложения
: ??:??