* * *
Ще почакам навън да се мръкне,
ще си сложа по-нова премяна,
ще поседна в кварталната кръчма,
но... пак няма да има промяна.
Ще ми бъде пак тъжно лицето,
сълзи по него сами ще се стичат,
пак ще е свито, самотно сърцето,
а годините като пясък изтичат.
Ще поръчам на всички по пиене,
ще празнувам рождения ден
с новите си другари безименни
в кварталният клуб задимен.
Ех... така не си го представях,
животът ми го наложи така.
На по-добро съм се надявала,
но... уви, пак ще празнувам сама.
Ще пия, живота на глас ще псувам.
Дано за последно да го правя.
Не искам много да го оплювам,
Но... ще пия и пак ще забравя.
От утре ще се надявам за чудо,
ще очаквам новата промяна,
ще потръпвам в очакване лудо,
в желания и надежди обляна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
