17.09.2008 г., 11:00

* * *

1.5K 0 5
Някога, отдавна, в стари времена
живяла във Рим благочеста жена.
Тя Бога почитала много, дори
тъй е възпитала свойте дъщери.
Тя носела името на мъдростта,
а на  благодетели - трите деца.
Първа е Вяра, след нея Надежда,
Любов последна в реда се подрежда.
Мъдрост и Вяра, Надежда и Любов -
те са най-значимите в нашия живот.
Някои атеисти смело ги отричат,
ала християните днеска ги почитат.
Надяваме се, вярваме, във  любовта
молим се да имаме и мъдростта,
затова паметта им пазим в душите -
на майката София и на дъщерите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес се навършват три години от смърта на Европа, Нели. ДА си спомним за нея, която от благочестна жена се превърна в звезда до луната.
  • Много ми хареса началото! Идеята ти е страхотна, започва като приказка ,а всъщност с няколко думи си написала чудесен стих за празника
  • Вярата!
    Надеждата!
    Любовта!
    Без тях е невъзможно нашето съществуване!Нека винаги да ни съпътстват!Прекрасно написано!Поздрави!
  • Аплодирам те за поетичното чувство, което си вложила за този светъл празник!
  • Чудесен стих за чудесен празник! Нека вярата, надеждата и любовта са ни спътник в живота, а и мъдростта да не ни изоставя!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...