2.04.2007 г., 2:26 ч.
=+=+=+=+=+=
Ако ти си гарата самотна,
бъзащият влак съм аз.
Идвам, спирам, после тръгвам -
няма в мене капка страст.
Ако пък си бряг обширен,
покрит със топъл, златен пясък,
то тогава аз ще съм вълната,
изваяна от чист, критален блясък.
А може би си счупена китара,
която старец тихичко поправя.
Аз съм старецът - ще свириш,
но след време пак ще те забравя.
Аз съм мимолетен миг,
който през сърцето ти минава.
Хвани ме сега, улови ме,
защото утре може да ме няма.
бъзащият влак съм аз.
Идвам, спирам, после тръгвам -
няма в мене капка страст.
Ако пък си бряг обширен,
покрит със топъл, златен пясък,
то тогава аз ще съм вълната,
изваяна от чист, критален блясък.
А може би си счупена китара,
която старец тихичко поправя.
Аз съм старецът - ще свириш,
но след време пак ще те забравя.
Аз съм мимолетен миг,
който през сърцето ти минава.
Хвани ме сега, улови ме,
защото утре може да ме няма.
© ПразеН Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всеки оставя свойта следа,мило момиче!
Усмихни се и ще видиш ,как хората ще ти се усмихнат!Не позволявай да бъдеш за някого мимолетен миг!
Стихът ти ми харесва,но се зареди с оптимизъм!
Продължавай да твориш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Направи го така, че да не забрави китарата