* * *
Живея на тавана -
там до птиците
и милиони слънчеви лъчи,
които ме целуват
в утрото.
Събуждам се
със Бийтълс и кафе,
а после те прегръщам
и отлитам -
ей така, нанякъде.
Изгубвам се със дни
в противоречия,
раздирам се от смях
и от съмнения,
оставам себе си.
Там горе -
зад вратата, на тавана,
ти винаги ме чакаш
със търпение.
~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени