4.03.2006 г., 19:56 ч.

* * * 

  Поезия
1067 0 3
Животът ми-наклонена лакирана повърхност,
а дните ми-кристални топчета еднакво кръгли,
отдавна искам някое от тях да се разбие
на съдбата във подложения крак.

Душата ми в синкаво безразличие забулена,
а може би е от цигарения дим?!
Седни приятелю! Чаша вино нека да изпием!
Да удавим скуката, болките поне да споделим.

Говорят хората, че сме безнравствени и грешни,
да търсим ли виновни за това?
Пред съвестта си нека да сме честни!
Порочна обич трови ни деня!

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??