4.03.2006 г., 19:56

* * *

1.3K 0 3
Животът ми-наклонена лакирана повърхност,
а дните ми-кристални топчета еднакво кръгли,
отдавна искам някое от тях да се разбие
на съдбата във подложения крак.

Душата ми в синкаво безразличие забулена,
а може би е от цигарения дим?!
Седни приятелю! Чаша вино нека да изпием!
Да удавим скуката, болките поне да споделим.

Говорят хората, че сме безнравствени и грешни,
да търсим ли виновни за това?
Пред съвестта си нека да сме честни!
Порочна обич трови ни деня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...