2.06.2005 г., 14:46

* * *

876 1 0
От болка не мога да пиша,
нещо в мен се пречупи спонтанно,
дали остана душа, за да диша,
ти ме убиваш жестоко и бавно.
Така съкрушена съм в капана
на твоята низост, твоя порок,
не помня кога пак бях засмяна,
беше погрешен и този мой скок.
Всеки път грешка след грешка -
падам, умирам разбита в нощта,
боли ме от тази поредна забежка,
сърцето догаря подобно свещта.
Така наранена, че по -добре мъртва
се скитам сама и гледам навън,
унижена до смърт любовта се навърта,
махни се, ти си просто лош сън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...