14.12.2006 г., 13:33 ч.

*** 

  Поезия
572 0 2

Тъгата в мен си тръгва!

По своя път обира

тягостните мисли,

събрала в букет

и болка, и сълзи.

Оставя благодатна почва.

Надеждата е в мен –

на път да разцъфти.

Ново е това усещане,

което ме обзема напоследък.

Предчувствие за щастие

и нежност – ухание на

пролетна поляна и мечти

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??