Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
20.04.2006 г., 11:31 ч.

* * * 

  Поезия
609 0 4
Луната  сияеше,  светла и мека.
Небето  пътека към необятни мечти,
които ме викат -  ела и  тръгни,
една от нас бъди и  остани.
Не искам да бъда мечта недостигната.
Защото съм тленна и мисълта,
че утре ще бъда застигната
от зла участ или лоша съдба,
ме кара да чувствам, как преминава
животът край мен като сън.
Понякога щастието ме отминава
ако отворена за него не съм.

В небе от звезди не искам да бъда,
защото съм истинска ,просто жена.
Тук на земята ,а не в небосвода
е моят дом построен от мечта.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е красиво. Благодаря, че ме накара да помечтая за нещо по-хубаво. Нещо по-хубаво всеки може да има, но странното е, че винаги може и по-хубаво, колокото и да е хубаво. Бъди отворена за щастието! То те чака някъде там...
  • Поздравления!
  • Благодаря ви!
    ...но понякога сме тъжни..
  • Много ми допада и мога да те разбера. Почувствах го близко някак си. Прекрасно!
Предложения
: ??:??