* * *
Ти дойде, като пролетен цвят,
и посипа душата ми с радост.
С дъх на упойваща бяла липа,
ме целуна със тихата благост...
... По устните, аз те познах,
по ръцете, които ме галеха,
и по ромона в нежният глас,
чийто извор, ми умиха нозете.
Ти ме създаде от себе си,
с твоята нежност и тиха любов.
Аз се прекланям с душата си,
че те намерих във този живот...
Дъх от съня ми...нежен спомен,
който търсих с години в печал.
Ти дойде и със обич дари ме,
светъл лъч, в обич изгрял...
и посипа душата ми с радост.
С дъх на упойваща бяла липа,
ме целуна със тихата благост...
... По устните, аз те познах,
по ръцете, които ме галеха,
и по ромона в нежният глас,
чийто извор, ми умиха нозете.
Ти ме създаде от себе си,
с твоята нежност и тиха любов.
Аз се прекланям с душата си,
че те намерих във този живот...
Дъх от съня ми...нежен спомен,
който търсих с години в печал.
Ти дойде и със обич дари ме,
светъл лъч, в обич изгрял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
