* * *
покоя пристяга.
Десет пръстова обич
във дните пробяга.
А е пролет, накипяла
от чакане,
от жадуване,
пръскаща светлина
на събуждане.
Тишината е музика
от дантелени приказки,
сюита от стъпки
на възкръснали странници.
Единадесет стъпки
е танцът за влюбени,
край дванадесет стола,
онемели от чакане...
на тринадесетата принцеса
на принца.
От забързаност се предричат
думи и чувства,
бавно дрехите свличат
времената в очите.
Сън... настояще...
реалност и приказност
неуморно се сливат
под клепките на живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
