Била съм някаква друга,

във друго време живяла,

някаква прехласната по

красотата,далеч със ум

не съм се гордяла,но

красотата ми била велика,

несравнима като някаква

латино героиня.

Разказват красотата

спасявала светът,

ако е истина….ами умът?!

Дилема ли е или куриоз,

че красотата без глава,

може да спаси света,

а умът…прав му път.

Тук ми става смешно,

и ще се посмея от сърце,

погледнато реално

аз имам си лице…..