15.12.2005 г., 18:20

---------

1.3K 0 3
Понякога, когато ме боли,
когато болката убива сетивата,
когато споменът се връща да шепти
и бавно се просмуква в душата...
Тогава искам да разкъсам, да крещя,
да мога да избягам и да плача,
да удрям своя страх и да мълча,
да не ме боли като се крия в здрача...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сила се иска да пребориш себе си . Сила , характер и инат. И понякога въпреки това не се получава . Умно прдбрани думи. Поздравления
  • Благодаря,Марти!
  • Хареса ми и това стихотворение. Предлагам Ви в последната строфа да премахнете "ме". Ще се оправи ритъма. 6

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...