* * *
* * *
Непрогледно е.
Святкат котки по острите бели огради.
Лъскат зъбите хищници гладни зад ъгъла.
Сред наболите голи измами
ще ме открият
щом ме потърсят.
Твърде тъжно е.
Плачат пустите му дървета.
В клоните мрачни езически танци са вплели.
Смесват мокри кълбета с небето
нашите вечнозелени раздели.
Твърде късно е.
Няма място за прошка.
Самодоволни комари сили пилеят,
за да ухажват до пръсване крушката.
Странници нощни в дрипите си пустеят.
А навън стене вихрушка.
Непрогледно е.
Твърде всичко е още безмилостно.
Няма смисъл от повече пози.
Хайде, дайте благословия на котките,
дето се гонят разгонени в тъмното
и май ни се смеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Койчева Всички права запазени
