25.07.2010 г., 8:51

* * *

489 0 1

Човек се опознава

     в мъката –

чрез болката израства.

              *

Човек се опознава

  в трудното –

когато му е ясно.

              *

Човека преценяваме

    по силата –

която оправдава.

              *

Човека няма слабости

или ги надживява.

              *
Да си човек е много трудно!

 А слабостта е толкова човешка

и много лесно побеждава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благодат Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на пръв прочит има нещо сбъркано
    но не ми се вглежда
    само е тук като пример:

    Човек се опознава
    в мъката –
    чрез болката израства.

    не се израства чрез болка
    болката просто... индикира че нещо се случва
    някаква промяна
    както когато растат мъдреци

    в тоя ред на мисли и когато един зъб се разваля пак боли
    та...
    мисля стана ясно

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....