* * *
931
0
2
Уж простички неща желаем,
а трудно постижими се оказват,
по-лесно ще е да си помечтаем,
но щом очи отворим -
тез мечти угасват.
Изгубват се в небитието,
наред със други, там -
забравени отдавна,
а ти на плиткото стоиш в морето,
от страх да не потънеш бавно.
В заблуда всеки ден живееш,
че грешно е да си различен,
и чувствата си да прикриваш,
най-добре умееш,
ти ходиш, аз когато тичам.
И питам се-онез неща
дали са истински,
дето пред мен разкри,
приятелю, нима не го разбра -
от многото лъжи се уморих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гъдева Всички права запазени
