....
Хей, дъще,
изнизват се минутите
и даже да е тъжно ще призная,
че остарявам най-накрая.
В тъгата има малко радост
и мъничко надежда скрита,
че ти от мен си взела добротата
и нежността ми, в пламъци обвита,
ще съхраниш и няма да се скита
бездомна и неприютена,
защото ти си по-добра от мене.
Не знаех много за живота,
но учех се,
от болка се прераждах
и лесното подминах с усмивка,
щастлива бях, щом срещнех битка.
Хей, дъще,
по пътя ти недей ме следва,
вземи си свобода в две шепи
и нека вятърът ти сочи...
Най-сладки ще са най-трудните посоки.
Несломима, знам, е гордостта ти,
но се случва да преглътнеш и обиди.
Да коленичиш със надежда,
че за всеки има справедливост.
Хей, дъще, знай едно,
аз учих се от тебе на добро
и щом на този свят се появи,
вярата си сложих в твоите очи,
за да не угасва и да е голяма,
дори когато мене ще ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
