5.02.2009 г., 12:02 ч.

.... 

  Поезия
714 0 8
 

Хей, дъще,

изнизват се минутите

и даже да е тъжно ще призная,

че остарявам най-накрая.

В тъгата има малко радост

и мъничко надежда скрита,

че ти от мен си взела добротата

и нежността ми, в пламъци обвита,

ще съхраниш и няма да се  скита

бездомна и неприютена,

защото ти си по-добра от мене.

Не знаех много за живота,

но учех се,

от болка се прераждах

и лесното подминах с усмивка,

щастлива бях, щом срещнех битка.

Хей, дъще,

по пътя ти недей ме следва,

вземи си свобода в  две шепи

и нека вятърът ти сочи...

Най-сладки ще са най-трудните посоки.

Несломима, знам, е гордостта ти,

но се случва да преглътнеш и обиди.

Да коленичиш със надежда,

че за всеки има справедливост.

Хей, дъще, знай едно,

аз учих се от тебе на добро

и щом на този свят се появи,

вярата си сложих в твоите очи,

за да не угасва и да е голяма,

дори когато мене ще ме няма.

 

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??