* * *
жертва моя за нощта ще си поредна...
Душата ти от тялото ще изтръгна,
ще я открадна, никога не ще я върна...
С наметало черно с мрака се сливам...
Страховете ти и слабости откривам...
И с устни черни кръвта от тялото ти ще отпивам..
Не бягай, няма смисъл... пристигам...
Крещяха, бягаха, молеха се... Смърт хората ме нарекоха,
на самота и безцелно съществуване сами се обрекоха...
С целувка една сърцето от гърдите ти ще изкарам,
по лицето ти младо, нежно, но вехнещо, ледени пръсти ще прокарам...
В очите празни, черни, не ще намериш капка милост,
празнината в мен мечтае с теб за малко близост...
И по стените бели с кръвта ти името ще напиша,
вадя перо и лист хартия, в списъка на мъртвите да те впиша...
И душата ти ще погубвам, всяка секунда ще измъчвам...
И до хората изплашени, на гроба ти застанали, писма ще връчвам...
Ще ги плаша, ще ги изгарям отвътре, да не искат повече живот...
Смърт ме наричаха, но всъщност името ми бе Любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кари Всички права запазени