21.04.2008 г., 23:16

* * *

846 0 1
Ръце кървави към теб ще протегна,
жертва моя за нощта ще си поредна...
Душата ти от тялото ще изтръгна,
ще я открадна, никога не ще я върна...

С наметало черно с мрака се сливам...
Страховете ти и слабости откривам...
И с устни черни кръвта от тялото ти ще отпивам..
Не бягай, няма смисъл... пристигам...

Крещяха, бягаха, молеха се... Смърт хората ме нарекоха,
на самота и безцелно съществуване сами се обрекоха...
С целувка една сърцето от гърдите ти ще изкарам,
по лицето ти младо, нежно, но вехнещо, ледени пръсти ще прокарам...

В очите празни, черни, не ще намериш капка милост,
празнината в мен мечтае с теб за малко близост...
И по стените бели с кръвта ти името ще напиша,
вадя перо и лист хартия, в списъка на мъртвите да те впиша...

И душата ти ще погубвам, всяка секунда ще измъчвам...
И до хората изплашени, на гроба ти застанали, писма ще връчвам...
Ще ги плаша, ще ги изгарям отвътре, да не искат повече живот...
Смърт ме наричаха, но всъщност името ми бе Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кари Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...