21.04.2008 г., 23:16 ч.

* * * 

  Поезия
634 0 1
Ръце кървави към теб ще протегна,
жертва моя за нощта ще си поредна...
Душата ти от тялото ще изтръгна,
ще я открадна, никога не ще я върна...

С наметало черно с мрака се сливам...
Страховете ти и слабости откривам...
И с устни черни кръвта от тялото ти ще отпивам..
Не бягай, няма смисъл... пристигам...

Крещяха, бягаха, молеха се... Смърт хората ме нарекоха,
на самота и безцелно съществуване сами се обрекоха...
С целувка една сърцето от гърдите ти ще изкарам,
по лицето ти младо, нежно, но вехнещо, ледени пръсти ще прокарам...

В очите празни, черни, не ще намериш капка милост,
празнината в мен мечтае с теб за малко близост...
И по стените бели с кръвта ти името ще напиша,
вадя перо и лист хартия, в списъка на мъртвите да те впиша...

И душата ти ще погубвам, всяка секунда ще измъчвам...
И до хората изплашени, на гроба ти застанали, писма ще връчвам...
Ще ги плаша, ще ги изгарям отвътре, да не искат повече живот...
Смърт ме наричаха, но всъщност името ми бе Любов...

© Кари Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??