11.10.2007 г., 11:25 ч.

:) 

  Поезия
569 0 3
От приятно чувство завладяна
и пак със сладки помисли обляна,
кураж събрах накрая,
какво изпитвам, да призная!
- Втори няма на земята
с твоя чар и с красотата!
Много сладък си, признавам,
да хлътвам не трябва - осъзнавам,
но кой ли би ти устоял
и спокойничко до тебе би седял?
Може би си поредния кретен,
но сега те искам единствено за мен!
И може за хиляди жени да си герой,
но въпреки това те искам мой!
На прегръдките ти да попадна в плен,
а ти да мислиш честичко за мен!
Искам да целуна устните от кадифе
и да се вгледам в погледа ти на кафе!
Да усещам кожата ти от сатен -
Искам, абсолютно всеки ден!
Ти ми действаш като опиат,
ти си страстен трепет непознат!
Ти влезе в мен подкожно,
да те извадя май е вече невъзможно!
Щом те видя онемявам,
да се владея, трудничко успявам!
Само секунда ме дели от това,
да ти покажа силата на любовта!
Само миг и ще разбереш
коя от всичките ще разбереш!
Ще те докосна и ще осъзнаеш,
че и ти всъщност ме желаеш,
така че доведи прекрасното си тяло,
облечено в искрящо бяло,
изгарящо от луда страст,
в градинката до нас!

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??