24.07.2008 г., 23:07

* * *

825 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

 

ЗАКАНА

(първоаприлска)


Ако някога ми паднеш,
моя обич виртуална,
в грубата реалност,
всяка нежност ще забравя,
всичко ще си върна!
Дяволчетата в очите
ще завържа с кърпа
и на «сляпа баба»
с радост ще си поиграя.
Дълго няма да ме хванеш,
щом ме пипнеш - ще ти бягам.
Дрехите една след друга
в тъмното ще свалям,
но за тебе все далечна,
непозната ще оставам.
Думичка от мене
няма ти да чуеш.
Ще целувам мълчаливо
тялото ти мъжко,
със вино ще го поливам
и от него ще го пия.
И ръцете ти ще вържа!
Кожата ми ще жадуваш,
жаден ще преглъщаш,
но винО ще ти подавам.
Дълго в тъмното ще търсиш,
в огън силен ще изгаряш.
Ще оставя да ме хванеш,
в ъгъла да ме притиснеш,
после ще те нашамаря,
всички дяволи ще ти изкарам.
В малкия юнак наперен
с устни жадно ще се впия,
като сочен плод ще смуча,
със ръце ще го извивам,
силите му ще изстискам,
докАто уморен повехне
или в дън земя се скрие.
Нека после да опита

пак главата да надигне -
ще го яхна като конче
и ще го пришпоря,
ще препуснем до звездите,
после ще се върнем.
Ще се смея и ще плача,
всички болки преболяни
аз ще ти припомня!
Тази обич във сърцето,
дето нося и изстрадах,
върху тебе ще стоваря!
Ако да я понесеш не можеш,
с мен не се захващай,
че без дъх ще те оставя -
дяволиите си всички
до една ще ги забравиш!
После кротко ще те чакам -
цвете нежно и покорно -

и листенца ще разтворя,
в мен ще те приема,
да навлезеш надълбоко
като сабя във кания.
Да ме вземеш - само твоя -
да ме любиш както искаш,
върху мен да се излееш
кат' бушуваща стихия.

Да изгасиш моя огън,
и до капка да изпия
твойта мъжка сила,
тази нощ да не забравиш,
а докрая да я помниш.
Чак тогава ще извикам:
"Колко те обичам, мили!
Колко те обичам!"
А когато с тебе свърша,
постеля мека ще ти стана,
кротко да полегнеш,
нежно с длани ще те галя,
във съня ти ще те пазя.

Само да ми паднеш,
моя обич, виртуална!
Само да ти падна...

 

01.04.2007г.

 

П.П.

Всичките ми любовни стихове са посветени на оня мъж, който ми подари своя нарисуван в лилаво копнеж за любов и не се уплаши да ми каже името и покаже лицето си. Но той не е художник, а пощальон.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лазарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много динамика има в стиха, необуздана страст...
    Някак тъжно ми стана докато се усмихвах...
    Но стихът не е виновен!
    Замисляш... ако това си искала - поздравления!!!
    Прегръдка!
  • уау...зашемети ме...
    обич виртуална...и мечти...накрая стихове се раждат...красиви

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...