7 куплета за сърцето
И сложих пак пижамата с цветята,
полегнах там, на росната трева -
малко смешно зайче ми се търкаляше в краката,
четирилистна детелина танцуваше сега.
Премина сянка на орел,
подскочи зайчето в краката.
Погалих го и казах му: - Недей,
това е само цвят в картината прекрасна.
Усмихна се, размърда то ушички,
намигна смешно и пак се заигра.
Не щеш ли, в миг се появи Надеждата:
ще има радост пак за всички по света.
Разходи се, видя усмивките в сърцата,
погледна в светлите очи
и каза: - ТУК СЪМ! С вас съм -
и приседна в скута ни, на всеки до един.
Ослуша се Късметът и си каза:
- Ех, колко слънчеви лица!
Нека спътници ми станат.
С тях не ще се разделя...
Доброта от пазвите надзърна
и направи всичко още по-така,
че даже в локвичката кална
огледа се и Слънчо, блясък потопи се в нейната вода...
Смелост трябва май за всичко:
тя е странна, уж жена,
но преборва се ...
и логично живее в нашите сърца...
P.S. търся любовта, но без тези няколко неща .. Тя не ще ме намери... и имам ги :) и търся :) и съм готов да ме намери още сега :D
13 юли 2007
00:40 ам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Радев Всички права запазени
