И сложих пак пижамата с цветята,
полегнах там, на росната трева -
малко смешно зайче ми се търкаляше в краката,
четирилистна детелина танцуваше сега.

Премина сянка на орел,
подскочи зайчето в краката.
Погалих го и казах му: - Недей,
това е само цвят в картината прекрасна.

Усмихна се, размърда то ушички,
намигна смешно и пак се заигра.
Не щеш ли, в миг се появи Надеждата:
ще има радост пак за всички по света.

Разходи се, видя усмивките в сърцата,
погледна в светлите очи
и каза: - ТУК СЪМ! С вас съм -
и приседна в скута ни, на всеки до един.

Ослуша се Късметът и си каза:
- Ех, колко слънчеви лица!
Нека спътници ми станат.
С тях не ще се разделя...

Доброта от пазвите надзърна
и направи всичко още по-така,
че даже в локвичката кална
огледа се и Слънчо, блясък потопи се в нейната вода...

Смелост трябва май за всичко:
тя е странна, уж жена,
но преборва се ...
и логично живее в нашите сърца...

13 юли 2007
00:40 ам