Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Седем, осем и; вън се спуска студ и мрак.
Девет, десет и; теб те няма вкъщи пак!
Единайсет и; аз стоя у нас на крак!
Щом дванайсет е; А бе, ти не си за брак!!!
Късно се прибираш носиш ми цветята
виждам и бутилка вино във ръката.
Зная че пореден театър ми играеш
щом на чужд парфюм ухаеш.
Пр.1
Слушам те, казвай де; май че станал си й фен
по добра, тя ли е; във леглото ти от мен.
Слушам те, разкажи; как го правиш с нея ти,
че това да правя аз; по добре умея и
пак си мой; само мой; вечно мой………пак и само вечно мой.
Като всеки Дон Жуан си имаш нужда
да минаваш често и през някой чужда.
Знай за кучка тръгнала със женен
няма пръв или последен.
Пр.2
Слушам те, казвай де; май че станал си й фен
по добра, тя ли е; във леглото ти от мен.
Слушам те, разкажи; как го правиш с нея ти,
че това да правя аз; по добре умея и
пак си мой; само мой; вечно мой………пак и само вечно мой.
© Атанас Анастасов Всички права запазени